В поредицата с южно африкански привкус, която стана възможна благодарение на Бългериан Голф Турс (http://www.bggolftours.com/bg/) идва ред на игрището Пинакъл Поинт (буквален превод от английски – точката на върха). Има игрища, които впечатляват с трудност, с история или с красива поддръжка, но има и такива, които ви обсебват с грубата си красота и стаяващите дъха гледки. Е, Пинакъл Поинт е точно това игрище. Въздействието му е подобно на това, когато играете за първи път на игрището Тракийски Скали край Каварна. Възприятията ви се пренатоварват с красота и драматизъм.

Всичко започва с доста обилно парче земя, върху което е изградено самото игрище и както навсякъде из Южна Африка, поръсено с обилна порция впечатляващи къщи. Трябва да призная, че се бях подготвил с много резервни топчета, защото това игрище е край морето, а предходния ден вятъра беше като за ветроходна Формула 1. Е, късмета ни се усмихна, вятърът беше умерен, но си останахме с борбата с възприятията си. Освен грийновете на това игрище има равни похърности от може би 500 м2. Не случайно може да играте само с голф количка, защото иначе рискувате да погинете от дехидратация и глад катерейки се и спускайки се по игрище с огромна денивилация.

За да играте добре трябва да се концентрирате от самото начало. Първия удар е нагоре по хълма и като казвам нагоре, имам предвид, че наистина се замислих с какъв клъб да играя, защото има чувствто, че с драйвър нямаше да мога да набера височина. И като започна така, всяка дупка беше приключение само по себе си. Тъкмо се бях зарадвал, че четвърта беше права и равна, докато не осъзнах, че сме на билото на хълма, с тесен феруей и зона извън игра в ляво и в дясно. За моя изненада, но и гордост на следващата пета дупка отбелязах и бърди, играейки надолу по феъруей, който с наклона си спокойно може да бъде домакин на мини състезание по ски спускане.

Емблематичната дупка на игрището е 13 (пар 3), където играете през морето и през скалите за тесен грийн на около 130 метра (снимка по-долу). Тук да спомена, че в този момент вятъра духаше точно срещу нас, което направи ситуацията далеч по интересна и въпреки, че отбелязах боги се чувствах все едно съм направил игъл. Последния драматичен момент беше на 18та дупка, където завършихме след залеза и довършихме във впечатляваш сумрак, без да има пострадали.

Не можах да се спра и добавям линк към сайта на този голф клуб – http://www.pinnaclepointestate.co.za/golf/course-overview/ . Вижте видеото, определено си заслужава.

След такъв натоварващ възприятията и тялото ден двете бързи бири, които изпих не ми помогнаха да възстановя по никакъв начин, но поне пътуването към хотела за ноща мина в приятна автобусна дрямка.

Планирайки пътуване към Южна Африка определено Пинакъл Поинт трябва да се включи в игрищата, които да се посетят. Рядко ще попаднете на игрище толкова красиво и предизвикателно, което ще ви държи на нокти от началото до края. Замисляйки се, едва ли ще го видите и да бъде домакин на някой турнир по телевизията, просто защото е много трудно за игра. Лично не бих отказал да се пробвам поне още веднъж.

Всеки път, когато чуя името Арабела се сещам за принцеса Арабела от един чешки детски сериал. Не знам дали това голф игрище е подбрало името си по този начин, но определено още от “добре дошли” се запечата в паметта ми.

Сядайки отново да пиша за пътуването в Южна Африка смятам, че трябва да отдам и заслужени благодарности на Бългериан Голф Турс (http://www.bggolftours.com/bg/) за отличната възмможност за това пътуване и за невероятното отношение и помощ. Надявам се и вие да може да бъдете техни клиенти.

Обратно към принцесата и голф игрището. Предходната публикация беше за игрище номер 1 в Южна Африка, е това е номер 5. Разликата – трудно бихте я забелязали. Може би Арабела е лишена от историята с провеждане на големи голф турнири на него, но това по никакъв начин не попречи да имам невероятно изживяване.

Игрището е интересна комнибация от разходка в гората и покрай морето и е в невероятно добро състояние. Силно бях впечатлен от факта, че тревата по ръбовете на бункерите беше подрязана с ножица. Казват, че дявола е в малките детайли, това игрище явно имаше повече от един дявол, защото грижата за него бе превъзходна.

Моята любима дупка беше пар 5, номер 8. След началния удар се озовате на феруей с наклко, който ни съперничил с някои от пистите на Банско, от който трябва да играете за грийн закрилян от висока тръстика и море. Като цяло игрището предлага много предизвикателства и е истински тест за уменията на всеки голфър, изгубите ли концетрация ще бъдете наказани. Много харесах денивилацията на някои от дупките, както и възможностите, които някои предлага за добър резултат, ако искате да играете смело и на сляпо.

Игрището е част от имот, в който има къщи на собственици и впечатляващ хотел. Особено бях впечатлен от факта, че поддържат огромен пура бар с камина. Така априлската есенна вечер (да, в Южна Африка април е есен), приключи в приятна компания под тихите звуци на пукащи дърва, в комбинация с други неща, за които сами се сещате.

Ако се чудите какъв е бързия отговор на заглавието на тази публикация – добре дошли на The Links, Fancourt, Южна Африка. Построено през 2000 година, The Links е едно от трите игрища, които се намират на територията на Fancourt – може би една от най-извествните голф дестинации в Южна Африка.

Какво му е толкова интересно на Fancourt – един интересн факт – по площ е три пъти по-голям от Монако. Или с други думи освен голф мястото предлага много възможности за забавления и отдих, като определено е помислено както за феновете на голфа, така и за техните семейства.

Обратно към The Links. Това спиращо дъха игрище е построено през 2000 година по дизайн на най-известния южноафрикански голфър Гари Плеър. Игрището е от шампионатен тип, което ще рече, че са предвидени начални позиции за игра, които карат простосмъртните да се чудят дали нямат нужда от специален превоз за придвижване. За радост не са задължителни. Игрището е било е дом на няколко знакови състезания – Купата на президента 2003 година, завършила с равенство и решение на капитаните да поделят купата (видео по-долу); Отвореното първенство на Южна Африка през 2005 година; Волво шапиони на голфа през 2012 година. След този увод едва ли ще се учудите, че това игрище е поставено под номер 1 в класацията на голф игрищата в Южна Африка. С по-прости думи, след като играете на него веднага ви се иска да се върнете на следващия ден.

Тук обаче се крие и разковничето към заглавието на публикацията. The Links е частно игрище, което се ползва главно от своите членове. Понякога има свободни начални времена и за гости на Fancourt, но те са доста ограничени. За членовете едно от другите предимства, освен ограничения достъп на простосмъртни, е, че примерно всеки си има специално шкафче, където може да си остави уискито, което си е донесъл. Хитро. Друга особеност е, че игрището може да се играе само пеша и задължително с услугите на кеди. Така, че искате или не, имате възможността да се насладите и на друга особеност на голфа. А това, че на 18-тия гриийн ви чака келнер с напитки едва ли вече ще ви изненада. Подробности.

Самото име е малко подвеждащо, защото Links като вид игрище за голф предполага, че то трябва да е разположено непосредствено до морето, а това игрище не е. Не, че ще ви остане време да забележите, а едва ли ще ви мине през глава да се оплаквате. Трудността му се крие в разположението на препятствията, неравността на терена и дълбоката трева, която очаква вашите загубили посока удари. Някои пясъчни бункери дори си имат имена. С голям интерес наблюдавах как един от моите партньори в играта за деня трябваше да търси изход от букер, който си имаше собствено име – Ковчегът. Оставям на вашето въобръжение да прецените дали той беше доволен, че е попаднал там.

Шампионатните начални позиции и феъруея на 18-та дупка за раздели от долчинка с дължина от 250 метра. След прекрасен ден на това вълшебно игрище цялата група реши да се пробва. В резултат на експеримента няма увредени хора или животни намирали се по това време на игрището. Топчетата едва ли някога ще бъдат намерени.

Ако мислите да отскочите до Южна Африка опитайте се да стъпите на това вълшебно място. Шансовете работят срещу вас, но може би вие ще имате същия късмет като моя.

Белфри и Брабазон може първо да ви прозвучат като имена от нова серия на Властелина на пръстените, но в света на голфа този голф клуб и това игрище (едно от трите в клуба) също са придобили звезден статус.

С произход на имение в близост до Бирмингам, Белфри няма голф история като на шотландски голф клуб. Всъщност едва през 1974 година земята около това имение е купена, за да бъде превърната в голф игрище. От 1977 година Белфри става и домакин на Европейската професионална голф асоциация, чието седалище все още се намира там.

Звездния статус този голф клуб придобива обаче през 1985 година. В тази година на игрището Брабазон за първи път от 28 години Европа печели срещу САЩ в традиционния Райдър Къп турнир. През 1989 година Брабазон минава в голф фолклора след като европейския отбор печели за трети пореден път Райдър Къп и за втори пореден път на същото игрище. Райдър Къп се връща на това игрище още два пъти, през 1993 и през 2002 година. През 2002 състезанието се играе с една година отлагане, след атаките срещу Световния търговски център от септември 2001 година. Интересен факт е, че победния удар за Европа е отбелязан от Пол МакГинли, който е капитан за победата на европейския отбор през 2014 година и който също е дизайнера на игрището за голф на Голф Клуб Света София.

С това приключваме с историческата справка. За по-любопитните (1) www.thebelfry.co.uk и (2) www.rydercup.com .

И така подготвени с историческа информация стъпваме на Белфри. Първото, което прави впечатление е, че това не е място, където идвате да играет голф. Това е място, където идвате, за да може да разказвате за него. Хотела, ресторанта, залите, про шопа, кафето (бара), където играчите се събират преди и след игра – ще запомните всичко. Към това има и приятелски съвет, не ходете сам или сама, отидете с компания, това преживяване трябва да се сподели.

Сутринта започва с английска закуска. Много добра английска закуска. В очакване да стъпя на Брабазон преяждам. Времето е мокро и цял ден ще нося чантата на гърба си. Не успях да измисля друго извинение, мислейки си дали трето презареждане с бекон няма да ми дойде в повече. Дааа, и бекона ще запомните.

Преди игра всички се събират в зоната на изумителен тренировъчен пътинг грийн. Прокрадва ми се мисълта, че е направен нарочно така, за да могат хората да се снимат на него. Разположен точно пред хотела и зоната за закуска и на по 27 метра от 1во и 10то тий. Имах чувството, че ако имаше достатъчно бекон можех да стоя само на него цял ден.

До него се намира и будката на маршала, който разпределя хората. Времето е мокро, а деня е къс. Всички ще започнат игра по едно и също време (шот гън старт). Човекът ни отдели толкова много време да ни обясни какво ни предстои, какви са правилата и къде трябва да идем, че чак ми стана неудобно. Сигурно прави това от 50 години и му личи, беше безупречен и тръгвам към нашата начална дупка с усмивка. Оказа се, че започваме от 10та дупка. Супер, няма да има излишно разкарване и още по-супер предходната вечер бях намерил следното видео в Ютуб от Райдър Къп 1985 година. Искаше ми се и аз юнашки да ударя драйвъра, но взе пак реших, че няма нужда плаша патиците, които спокойно плуваха във водата около грийна. А не знам дали и бяха застраховани.

https://www.youtube.com/watch?v=ZysiTTWey3w

Признавам, че остатъка от деня мина като миг. Игрището беше невероятно и бях с приятел, който не бях виждал от две години. Едва по средата на играта ме напусна и усещането, че се разхождам в музей с голф клъбове в чанта на гърба ми. Наближавайки последната дупка имах чувството, че ще трябва да се върна тук отново.

Положителните емоции от играта бяха затвърдени успешно в бара с две бири. Добрата новина беше, че до вечерята оставаше достатъчно време, за да мога да поспя. Снимки от бара предлагам само отвън 🙂

А вечерта криеше за нас и една последна изненада. Никога не бях се разхождал на пътинг грийн посред нощ. Оказа се, че приятното чувство се появи отново, дори без да съм заредил обилно с бекон.

Ако минавате покрай Бирмингам, пък си и носите стиковете за голф, то последвайте съвета ми. Отбийте се за един уикенд в Белфри. Кой знае, може и на вас да ви хареса.

Казват, че една снимка струва колкото хиляди думи. Е, споделихме цели девет, а сега и историята към тях.

Ако се озовете в Англия и по-специално в района на Лондон, пък и ако носите със себе си своята голф чанта, то прочете това внимателно. Посете Оксфордшър (http://www.theoxfordshire.com). И нека започна с извода, малко вероятно е да си тръгнете с друга мисъл, освен с тази, че искате да сте член на този клуб.

Оксфордшър е разположен на 20 км от Оксфорд и на 40 мин път от летище Хитрой с кола. Със своите 20 години история той едва ли се класира сред игрищата, които са емблематични и свързани с историята на голфа. Към игрището има хотел с петдесетина стаи, който е доста приличен, както и ресторант и бар, които няма да запомните с нищо. Но следвайте нашия съвет.

Събудете се рано и се насладете на изгрева от терсата на ресторанта на втория етаж. Оставете гледката да попие върху вас. Ако направите като мен и се озовете там в края на ноември си взмете и шапка. Температурата в 8 часа сутринта беше точно нула градуса.

Хапнете стандартната английска закуска, английския бекон е като тънка ресторантска свинска пържола. Не си губете времето обаче с храната, карайте направо към пътинг грина за кратко запознаване на едно от предизвикателствата, които ви предстоят. Игрището ще ви предложи стойностно изпитание на вашите пътинг умения. Денивилацията на самото игрище и терасирането на гриновете няма да ви дадат повод за отпускане.

Въпреки, че създателите на това игрище са се опитали да му предадат линкс дух други две думи ще съпътстват постоянно вашата игра – вода и бункери. Много от дупките са разположени до огромни водни препятствия, като 17та дупка, която ще ви омае с двата възможни подхода около езерото, което брани флага. А често комбинацията от бункери и вода изисква много точен удар в подхода към дупката, пар 3 6та дупка ще ви накаже зле за всяка неточност. Преди обаче да сте видели вода на хоризонта ви предстои сблъсък с препятствие, което едва ли сте виждали. 4та дупка носи гордото име “Двата дяволски декара”, което идва да ви напомни, че неточен удар с драйвъра може да ви изпрати на доста дълга екскурзия в бункер с големина от … два декара. Бункерите ще бъдат и почти постоянен ваш спътник при всеки удар с драйвър или подход към грийн, предвидливо разположени така, че да са предизвикателство за играчи с различна дължина на удара.

Разкъсвани между пясъка и водата на 18то тии ще застанете с разочарованието, че вашата игра скоро ще приключи, но за да се разведрите само да трябва да потърсите с вдигната глава къде или по-скоро на каква височина е разположен флага на тази последна, но доста трудна дупка. И така изкачвайки последната височина към клъб хауса ще ви налегне чувството, че трябва да се върнете тук.

За мен лично играта тук беше преживяване от класа и истински тест на моите умения. О, Оксфордшър, къде си? 🙂