Редно ли е женен човек да играе голф?

Петък е. На игрището в Правец тече българския отворен шампионат по голф, а в Кран Монтана, Швейцария върви престижния турнир Омега Юропиън Мастърс на Европейския Голф Тур. Какво по-подходящо време обаче да ви предложим свеж поглед към един важен въпрос – Редно ли е женен човек да играе голф?

Проблемът е толкова значим, че не случайно е станал разказ в книгата на Джеръм К. Джеръм “Джентълмени и привидения — Разкази.”

И така, за ваше забавление и улеснение ето частта от този разказ свързана с голфа.

–>

Излишно е да се говори, че ние, англичаните, придаваме на спорта прекалено голямо значение — по-точно, тъй се говореше толкова често, че стана всеизвестно и даже банално. Току-виж някой радикално настроен английски романист написал книга, рисуваща цялото зло, до което води злоупотребата със спорта: изоставена работа, разбито семейство, бавно, но невъзвратимо изтощение на мозъка — а той и без това не е бил кой знае колко много — водещо след себе си частично слабоумие и прогресиращо с всяка измината година затлъстяване.

Веднъж ми разказваха за млада двойка, която решила да прекара медения си месец в Шотландия. Горката булка не знаела, че мъжът й се увлича по голфа (той я ухажвал и покорил сърцето й в период на принудително бездействие, предизвикано от навехнатото му рамо), иначе вероятно би се отказала от пътуването. Те първоначално замисляли да пътешестват. На втория ден съпругът излязъл да се поразходи самичък. По време на обеда той с разсеян вид отбелязал, че им провървяло и че са попаднали на чудесно местенце. Предложил да останат още един ден. Сутринта след закуска взел от портиера стик за голф и казал на жена си, че ще отиде на разходка, докато тя сресва косите си. Според неговите думи, размахването на стика по време на ходенето, му доставяло истинско удоволствие. Върнал се за втората закуска и целият ден нямал настроение. Обяснявайки, че тукашният въздух е полезен за неговото здраве, успял да убеди съпругата си да отложат с още един ден заминаването.

Тя била млада и неопитна и решила, че мъжът й не е добре с черния дроб. От баща си била чувала много за болестите на черния дроб. Следващата сутрин, като награбил още няколко стика, той излязъл, този път без да дочака и закуската. Върнал се за обяд късно и в неособено добро разположение на духа. Тук меденият месец свършил, поне за нея. Порокът бил проникнал тъй дълбоко в кръвта му, че само при вида на полето за голф, той забравял всичко на света.

Сигурен съм, че много са чували историята за свещеника, увлечен по голфа, който при всеки неуспешен удар не бил в състояние да удържа ругатните си.

— Голфът и служенето на бога са несъвместими — казал един от неговите приятели. — Послушайте съвета ми, Теммъс, и го зарежете, докато не е късно.

След няколко месеца те се срещнали отново.

— Ти беше прав, Джейми! — развикал се жизнерадостно свещеникът. — Те здравата си пречеха едно на друго, голфът и служенето на Бога; послушах твоя съвет и го зарязах.

— В такъв случай защо ти е нужен тоя калъф със стикове? — попитал Джейми.

— Защо са ми стиковете? — удивил се Теммъс. — Разбира се, че за да играя голф! — тук той загрял в какво се състои работата. — Господ да ти е на помощ, момко — възкликнал, — да не би да ти е хрумнало, че съм зарязал голфа?”

–>

Изводите си правете сами 🙂