Мисия скорост, един месец по-късно

Месец юни беше месец посветен на идеята да установя колко скорост мога да добавя в замаха си без да съм претърпял сериозна промяна във физическото си състояние. С други думи, да установя дали сам съм се лишавал от скорост и ако да, как мога да добавя скорост сравнително бързо.

Значителна част от този мини проект беше да разбера, кои са „убийците“ на скорост и кои са предпоставките за нейното постигане. В нашата Фейсбук страница има няколко материала свързани с това. За целта даже се сдобих и с драйвър с екстра твърд шафт, за да видя дали има разлика в резултатите спрямо моят драйвър с твърд шафт.

Един от аспектите, който не бях покрил до момента беше как се приготвяме за игра и какво трябва да знаем за начина, по който „загряваме“ или се раздвижваме преди игра или тренировка. Затова към този пост слагам и едно видео, което фокусира главно върху тази тема. Предупреждение, някои от идеите предавани от уста на уста на рейнджа биват оспорени.

Изводът

След месец фокус върху темата мога с увереност да кажа, че съм придобил повече скорост. Не успях да стигна средно 110 мили в час с драйвър на моя уред за измерване на скоростта, затова и няма да търся потвърждение на замерване с Тракман. Въпреки това, резултата е повече от задоволителен, защото вече 107 мили в час са средния резултат, започнах с 100. В 5% от случаите минавам 110, но трябва още работа, за да овладея това ниво.

Наученото

Замаха в голфа е движение и трябва да се тренира движението. Тренирането на статични позиции няма да ви помогне в постигане на синхрона необходима да имате повече скорост. Ето основните неща, които смятам, че ми помогнаха:

  1. Поради факта, че замаха е движение, ако не сте подготвили тялото си за него вероятността това да ви се отрази е висока. Вижте приложеното видео за идеи.
  2. Захвата трябва да отговаря на намерение да се замахва силно. Ако сте в грешна позиция или държите клъба прекалено леко просто няма как да замахвате силно. Захвата определя и как ще извършите движението на замаха, търсейки скорост трябва да експериментирате със захвата.
  3. Стойката на тялото има огромно значение. Ако в началото не сте в динамичен баланс, който ще позволи да замахвате със скорост, няма как да го направите. Тежестта напред, за да има място за ръцете да се движат. Широка стойка на краката привидно дава повече баланс, но в зависимост от гъвкавостта ви трябва да се коригира. Експериментирайте с по-тясна позиция.
  4. Освободете напрежението в ръцете и рамената. Движението на ръцете е факторът, който допринася най-много за постигането на скорост. Ако те са стегнати, незабавно губите дистанция.
  5. Да имате темпо означава в замаха да има синхрон и в нито един момент да няма рязка промяна. Няма удряне на топчето като цел.

Всяко едно от нещата по-горе сигурно по отделно сте чували, но съм сигурен, че малко от вас успяват последователно да се справят с тези точки в един замах. Казвам го, защото до преди месец аз мислех главно за позиции, а не за движение и много от уроците, които гледате в YouTube са индивидуални упражнения.

Тренировката трябва да бъде обратното на лошите навици, не просто да се удрят топчета. Пример: Ако се изправяте по време на замаха, трябва да тренирате да запазвате позицията си. Най-трудната част на този аспект е, че усещанията често са подвеждащи, затова телефон, който може да снима забавено видео и познат, който да го направи често са най-добрите решения да видите какво става със замаха ви.

Най-важното прозрение беше, че скоростта слепва всички останали елементи. Логично изглежда да се каже, че контакта с топчето е по-важен, но без скорост може да се стигне само до едно ниво. Опитът ми показа, че подобрявайки средната си скорост не загубих от контакта с топчето, което в крайна сметка е логично, имайки предвид гореизброените фактори, които ми помагат да имам повече скорост.

Преследването на 110 мили в час продължава, поради очевидните ползи, които скоростта има върху играта ми. А как това рефлектира върху хендикапа ми, тепърва ще се установи.